Учениците ще изучават Вазов и Ботев с помощта на речник
Кадър: Нова
Учениците ще учат Вазов и Ботев благодарение на речник. Причината – огромният брой остарели думи в българската литература, които актуалните деца не познават.
Според специалисти това прави разбирането на творбите съвсем невероятно.
Да изучаваш непреходната българска класика се оказва предизвикателство за учениците, родени в 21-ви век.
Ето един откъс от романа „ Под игото “ на Иван Вазов: „ Той беше висок, камбурест, дръглив, постал и кьосе… “ – тук има най-малко три думи, които биха затруднили децата. На помощ идва новият речник. Той събира над 1 000 остарели, диалектни или непознати думи, употребявани в творбите на българските създатели, които се изучат от 6-и до 11-и клас. Срещу всяка дума има пояснение.
Ето и няколко образеца. „ Которник “ – в миналото по този начин са наричали пандизите и тъмниците или „ стобор “, което ще рече ограда. Някога вместо по-модерната дума „ ключова дума “ пък са употребявали думата „ лозинка “.
Децата споделят, че такива непознати за тях думи провалят цялото изречение.
А съгласно учителите, поради непознатите думи, децата бързо се отхвърлят да дочетат творбата до края.
„ Губи се ползата и не е добре за мен през две минути да се изяснява дадената дума. Просто би трябвало да се съкрати дистанцията сред четивото и читателя, изключително когато това са деца. ”, споделя Александра Дойчинова, преподавател по БЕЛ в 51 СУ „ Елисавета Багряна “.
Така се ражда концепцията за основаване на специфичен речник. За да напише речника, на създателя Марин Гинев му се постанова да изчете и „ разкодира “ всички български творби, включени в стратегиите по литература.
„ Иначе няма по какъв начин да схванат учениците нито духа на епохата, нито мислите, вълненията на героите…просто е невероятно ”, споделя Гинев.
Речникът е изцяло безвъзмезден и наличен онлайн.
Учениците ще учат Вазов и Ботев благодарение на речник. Причината – огромният брой остарели думи в българската литература, които актуалните деца не познават.
Според специалисти това прави разбирането на творбите съвсем невероятно.
Да изучаваш непреходната българска класика се оказва предизвикателство за учениците, родени в 21-ви век.
Ето един откъс от романа „ Под игото “ на Иван Вазов: „ Той беше висок, камбурест, дръглив, постал и кьосе… “ – тук има най-малко три думи, които биха затруднили децата. На помощ идва новият речник. Той събира над 1 000 остарели, диалектни или непознати думи, употребявани в творбите на българските създатели, които се изучат от 6-и до 11-и клас. Срещу всяка дума има пояснение.
Ето и няколко образеца. „ Которник “ – в миналото по този начин са наричали пандизите и тъмниците или „ стобор “, което ще рече ограда. Някога вместо по-модерната дума „ ключова дума “ пък са употребявали думата „ лозинка “.
Децата споделят, че такива непознати за тях думи провалят цялото изречение.
А съгласно учителите, поради непознатите думи, децата бързо се отхвърлят да дочетат творбата до края.
„ Губи се ползата и не е добре за мен през две минути да се изяснява дадената дума. Просто би трябвало да се съкрати дистанцията сред четивото и читателя, изключително когато това са деца. ”, споделя Александра Дойчинова, преподавател по БЕЛ в 51 СУ „ Елисавета Багряна “.
Така се ражда концепцията за основаване на специфичен речник. За да напише речника, на създателя Марин Гинев му се постанова да изчете и „ разкодира “ всички български творби, включени в стратегиите по литература.
„ Иначе няма по какъв начин да схванат учениците нито духа на епохата, нито мислите, вълненията на героите…просто е невероятно ”, споделя Гинев.
Речникът е изцяло безвъзмезден и наличен онлайн.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ